5 чести грешки, когато избирате спорт за детето

Никой не оспорва ползите от спорта за здравето и психиката на децата. И това е вероятно основната причина повечето родители с желание да подтикват малчуганите към това.

Тук няма да коментираме кой е най-полезният спорт и какви конкретни ползи носят различните дисциплини.

Ще обърнем внимание на някои често срещани грешки, които доста родители правят – било то от незнание, невнимание, лични амбиции, несъобразяване и т.н.

Деца спортуват. Снимка: Shutterstock

1. Изборът на спорт

Някои експерти поддържат теорията, че е най-добре и полезно да се даде възможност на детето да опита и да се докосне лично до всичко, което грабне вниманието му. Независимо дали става дума за спорт, изкуство или чужди езици. Най-вече в ранна възраст.

Възможно е след време или доста бързо (както всъщност се случва най-често) то да загуби интерес. Но ще е добило най-бегла представа за какво всъщност става дума в този спорт или изкуство, когато по-късно отново пожелае да се занимава с него или категорично той отпадне от интересите му.

В този смисъл според специалистите е много по-полезно да се даде максимално богат избор (дори да е за месец-два само), но той да бъде пожелан от детето, не от родителя.

И ето тук идва първата основна грешка – записване на футбол (защото таткото е фен), плуване (понеже е полезно за здравето), карате или таекуондо (все пак е момче и трябва да може да се бие/защитава), шах (важно е за ума) и да кажем ски (просто е модерно).

Ако всичко това детето си е пожелало само, няма проблем. Със сигурност след няколко месеца ще отпаднат половината, а след още няколко ще остане само един спорт, който ще е наистина най-интересен и желан за него.

Но ако това е вашето желание, а не на детето, няма полза. Дори има опасност трайно да го отдалечите от спорта и то да го намрази. Защото ще е насила.

Така че винаги се съобразявайте с желанията на детето, а не с вашите. Дори да смятате, че то греши в този момент с избора, оставете го да опита, а не му налагайте нещо друго.

2. Подходящият за детето спорт

Тук е добре да съобразите чисто физически, използвайки и помощта на специалист или лекуващия педиатър, кой спорт действително отговаря на нуждите и възможностите на детето.

Ако лекарят например, забележи, че детето е започнало да се изгърбва от неправилното стоене на чина или пред компютъра у дома, плуването е много подходящ вариант, който би му донесъл и конкретни здравословни ползи.

Или ако детето е с по-крехки кости и има често фрактури, може би е редно да поговорите с лекар, който да прецени дали един по-травмиращ спорт би бил добър в този момент за него. И съответно да препоръча друг вариант, който да помогне да укрепне.

Тук обаче се сблъскваме с точка 1. Как да поднесете на детето подходящия спорт без да го насилвате.

Ако то е във възраст, когато може да осъзнае и прецени ползите и рисковете, е лесно – само ще чуе от лекаря какво е добро за него. Но при най-малките това е трудно.

В такъв случай може да подходите с малко хитрини: да гледате у дома повече състезания по дадения спорт, да коментирате състезателите и постиженията им, дори да отидете да гледате на живо състезание, стига да има такава възможност. Така неусетно ще спечелите детето за каузата.

Но не прилагайте този метод по принцип, а само ако има изрична препоръка от лекар за конкретен спорт. Защото иначе отново се връщате на грешката от точка 1.

3. Време и придвижване

Когато децата са малки, вие трябва да ги придружавате на всяка тренировка, да ги чакате и прибирате у дома. Понякога тренировките не са в най-удобните за родителите часове. И не са на най-близкото до дома ви място.

Така че добре преценете дали ще имате такава възможност, защото пък е доста неприятно и неудобно за самото дете, всеки път да закъснява и да получава пред всички забележки, че проявява несериозност. А всъщност е закъсняло, защото трафикът е бил твърде натоварен, за да успеете да стигнете от работата до училището или дома си, да вземете детето, след което да го закарате в другия край на града на тренировка. Затова – мислете, преди да запишете детето.

И още нещо. Има спортни дисциплини, които просто изискват наличието на автомобил, за да можете да придвижите не само детето, но и необходимите за тренировката аксесоари, до съответното място. Сигурно сте виждали колко обемен е екипът на хокеистите. Е, всичко това се събира в един огромен куфар. Плюс дългия стик, който не влиза в него. Нали не мислите, че така бихте могли да пътувате в градския транспорт?

4. Възможности

Ето тук вече е добре да пресметнете внимателно дали финансовото ви състояние би позволило поддържането на точно този спорт.

Защото ските са нещо чудесно – динамичен спорт, на открито, освен това вече и в детските градини предлагат бели училища, по време на които децата научават елементарни, а понякога и доста прилични умения.

Проблемът е, че това е скъп спорт. И трябва да сте убедени, че може да си го позволите. Защото е изключително разочароващо за едно дете, което се справя добре и видимо напредва, в даден момент да не може да продължи, просто защото мама и татко не успяват да се справят с финансовата страна.

И ските изобщо не са единственият спорт, който бърка дълбоко в джоба на родителите. Красивите и изящни фигурно пързаляне и художествена гимнастика, които отстрани изглеждат като елегантен танц – на леда или земята, всъщност са свързани с доста инвестиции, ако детето се занимава по-сериозно.

Добре би било да проучите предварително финансовата страна, за да не се окажете неприятно изненадани. Таксата за тренировка е най-малкото перо в бюджета.

Деца тренират футбол. Снимка: Shutterstock

5. Възможности и очаквания

Последната грешка е именно тази – разминаването между възможности и очаквания.

Всеки родител мечтае и вижда детето си като бъдещ шампион. Хайде, не световен, но поне на България. Но не всяко дете постига това. И не, защото няма желание, а тъй като възможностите му не достигат.

Това може да се превърне в много сериозен проблем, който да рефлектира върху малчугана. Ако предварително прехвърлите огромните си очаквания върху него, той ще приеме всяко несправяне като предателство спрямо вас и като липса на вяра в собствените си възможности.

Това може буквално да срине самочувствието му, да го дестабилизира психически и да го разочарова в дълготраен аспект. Така че много внимавайте как точно надъхвате детето за победа.

От друга страна – то трябва да получава от вас подкрепа на 100%, за да се чувства по-уверено и спокойно. За него е важно да знае, че сте там, радвате се за неговия успех и го прегръщате отдалеч, утешавайки го, когато не се е справило както трябва.

Границата между двете е много деликатна и трябва да я усетите много точно, за да не прекрачите в едната или другата страна.

Соня Димова